Меден месец на Рапа Нуи

Съблякох се пред теб до нерви голи,
но стриптийза ми ти не оцени.
Запяха тъжно в мене две виоли.
Наистина опитах. Но не би...

Разпаднах се на мънички прашинки,
залутани и бели като сняг –
изгубени в тревите си калинки,
табун мустанги, впуснати във бяг.

Пред мене беше само пустотата.
Валях на капки в есенен порой
и яростно се врязвах о листата
с безумство камикадзено и вой.

Какво, че прав за себе си бе всеки...
Два острова, които си крещят
в игра на Капулети и Монтеки.
Невидими шамари, а болят...

Сега сме двама мега-еголити.
Две статуи на бруления плаж.
Немеем. Тихо хлипат се вълните.
Отнийде ни надежда, ни кураж.

Тук само буревестници се лутат
и жално стенат в сивата тъга.
В безмълвие отплуват две канута.
На Пасха се възкръсвало... Кога?